Благодаря
Благодаря
Вървим
по уличка една
и си говорим
ей така…
спокойно.
Хвани ме за ръка!
Нека те усетя…
остави следа
у мен.
Знаеш ли сега
кой ни чака?
Тя – наша е…
нощта.
И си говорим,
ту близо, ту далеч
от мен си.
Объркваш ме,
но знаеш ли какво…
живей
за мига…
Не за вчера, не за утре,
а за днес – сега!
Вървим
по уличка една,
а ти остави
мъничка следа.
Благодаря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
