В мигове  на равносметка, не съвсем случайни,

обръщам се назад и търся своята опора.

Сред образи банални или необичайни,

сияят детските лица сред множеството хора.

Усилия големи не полагах,

защото на истини се учех всеки ден.

В сърцето си специален кът създадох,

с рисунки на усмивки, и с жажда украсен.

Нареждах си на шарена поличка

най-сладките усмивки, най-жадните очи.

И там, като безгрижна, и щастлива  птичка

играх в игри, в които гарванът мълчи.

В останалите ми години, потайно ще ме гледа

подхвърчащ, палав спомен, синеок и млад,

живот забъркан, но завършен с истински победи

и на оранжева любов богат.

Ще се оттегля в своята щастлива есен,

албуми ще разгръщам, ще бърша сладките сълзи,

ще си запявам всяка волна, детска песен,

в която страх, вина и тъжност не пълзи.

И ще се завръщам там, където малки жабки

съм хващала в поточета със ръце,

от вестници направените шапки

с мечтите ми, на тънко влакънце

ще литват над неокосените поляни,

над селски къщи, или над градски прах,

ще кацат върху нараненото коляно,

ще го лекуват, и ще се превръщат в смях.

Оттам ще търсят свои разстояния,

ще ги намират в детските сърца

и ще се завръща онова призвание,

което, най-лесно се дарява на деца.

Благодаря Живот, че мен избрал си!

Благодаря, че за Учител си ме назначил!

И нека всеки, ей така..., към края си,

да има някой - на когото, истински би благодарил!