Sep 28, 2017, 9:14 AM

Благодаря!

1.2K 0 0

В мигове  на равносметка, не съвсем случайни,

обръщам се назад и търся своята опора.

Сред образи банални или необичайни,

сияят детските лица сред множеството хора.

 

Усилия големи не полагах,

защото на истини се учех всеки ден.

В сърцето си специален кът създадох,

с рисунки на усмивки, и с жажда украсен.

 

Нареждах си на шарена поличка

най-сладките усмивки, най-жадните очи.

И там, като безгрижна, и щастлива  птичка

играх в игри, в които гарванът мълчи.

 

В останалите ми години, потайно ще ме гледа

подхвърчащ, палав спомен, синеок и млад,

живот забъркан, но завършен с истински победи

и на оранжева любов богат.

 

Ще се оттегля в своята щастлива есен,

албуми ще разгръщам, ще бърша сладките сълзи,

ще си запявам всяка волна, детска песен,

в която страх, вина и тъжност не пълзи.

 

И ще се завръщам там, където малки жабки

съм хващала в поточета със ръце,

от вестници направените шапки

с мечтите ми, на тънко влакънце

 

ще литват над неокосените поляни,

над селски къщи, или над градски прах,

ще кацат върху нараненото коляно,

ще го лекуват, и ще се превръщат в смях.

 

Оттам ще търсят свои разстояния,

ще ги намират в детските сърца

и ще се завръща онова призвание,

което, най-лесно се дарява на деца.

 

Благодаря Живот, че мен избрал си!

Благодаря, че за Учител си ме назначил!

И нека всеки, ей така..., към края си,

да има някой - на когото, истински би благодарил!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветка Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...