28 jun 2014, 11:30

Благодаря ти, Господи

  Poesía » Otra
661 0 0

Пак съм в стаята сега.

Прозорецът отворен.

Прозорецът който гледа към света.

А в света се случват толкова неща.

За хората.

Едни се радват, други плачат.

Господ така го е създал.

Господ на който искам сега да му благодаря,

че приюти две човешки души в своя храм.

Видях сълзите на жената.

Мъжът трепереше.

От болка.

И двамата имаха обща мъка.

Домът им беше разрушен.

От Майката природа.

Опитват се сега да го поправят.

А докато стане това, Господ ги прибра в своя храм, за да живеят.

Благодаря ти, Господи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско кирилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...