28 июн. 2014 г., 11:30

Благодаря ти, Господи

659 0 0

Пак съм в стаята сега.

Прозорецът отворен.

Прозорецът който гледа към света.

А в света се случват толкова неща.

За хората.

Едни се радват, други плачат.

Господ така го е създал.

Господ на който искам сега да му благодаря,

че приюти две човешки души в своя храм.

Видях сълзите на жената.

Мъжът трепереше.

От болка.

И двамата имаха обща мъка.

Домът им беше разрушен.

От Майката природа.

Опитват се сега да го поправят.

А докато стане това, Господ ги прибра в своя храм, за да живеят.

Благодаря ти, Господи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...