28 июн. 2014 г., 11:30

Благодаря ти, Господи

657 0 0

Пак съм в стаята сега.

Прозорецът отворен.

Прозорецът който гледа към света.

А в света се случват толкова неща.

За хората.

Едни се радват, други плачат.

Господ така го е създал.

Господ на който искам сега да му благодаря,

че приюти две човешки души в своя храм.

Видях сълзите на жената.

Мъжът трепереше.

От болка.

И двамата имаха обща мъка.

Домът им беше разрушен.

От Майката природа.

Опитват се сега да го поправят.

А докато стане това, Господ ги прибра в своя храм, за да живеят.

Благодаря ти, Господи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...