Пак съм в стаята сега.

Прозорецът отворен.

Прозорецът който гледа към света.

А в света се случват толкова неща.

За хората.

Едни се радват, други плачат.

Господ така го е създал.

Господ на който искам сега да му благодаря,

че приюти две човешки души в своя храм.

Видях сълзите на жената.

Мъжът трепереше.

От болка.

И двамата имаха обща мъка.

Домът им беше разрушен.

От Майката природа.

Опитват се сега да го поправят.

А докато стане това, Господ ги прибра в своя храм, за да живеят.

Благодаря ти, Господи.