Jun 28, 2014, 11:30 AM

Благодаря ти, Господи

  Poetry » Other
655 0 0

Пак съм в стаята сега.

Прозорецът отворен.

Прозорецът който гледа към света.

А в света се случват толкова неща.

За хората.

Едни се радват, други плачат.

Господ така го е създал.

Господ на който искам сега да му благодаря,

че приюти две човешки души в своя храм.

Видях сълзите на жената.

Мъжът трепереше.

От болка.

И двамата имаха обща мъка.

Домът им беше разрушен.

От Майката природа.

Опитват се сега да го поправят.

А докато стане това, Господ ги прибра в своя храм, за да живеят.

Благодаря ти, Господи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...