Как "завиждам", направо ще кажа,
на доволните земни души.
А пък мойта без жал се руши
от въпроси – бабуни в паважа.
Явно вечно се нося във транс,
щом не виждам в краката си пътя.
Всеки миг съм готов да се срутя,
разнебитен сред пошъл миманс.
Ала всеки "избира" посока,
неподвластна на нему дори.
Как да има след мене следи,
ако даже съдбата е стока!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse