12 ene 2008, 14:36

Благослов

2.3K 0 31

Измислих си любов -

щастлива.

В сърцето

като цвете посадих.

Захраних я,

със мисъл най-красива.

Със сълзи я полях

и пречистих.

Облякох я

със нежноцветни думи,

със звезден прах

косите позлатих.

Душа и подарих,

за да е жива.

Усмивка нарисувах

с весел щрих.

И стана тя -

омайница и фея,

по-истинска

от болката - любов.

Усмихва ме

и кара ме да пея,

песните й нежни,

с БЛАГОСЛОВ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...