Jan 12, 2008, 2:36 PM

Благослов

  Poetry » Love
2.3K 0 31

Измислих си любов -

щастлива.

В сърцето

като цвете посадих.

Захраних я,

със мисъл най-красива.

Със сълзи я полях

и пречистих.

Облякох я

със нежноцветни думи,

със звезден прах

косите позлатих.

Душа и подарих,

за да е жива.

Усмивка нарисувах

с весел щрих.

И стана тя -

омайница и фея,

по-истинска

от болката - любов.

Усмихва ме

и кара ме да пея,

песните й нежни,

с БЛАГОСЛОВ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....