12.01.2008 г., 14:36

Благослов

2.3K 0 31

Измислих си любов -

щастлива.

В сърцето

като цвете посадих.

Захраних я,

със мисъл най-красива.

Със сълзи я полях

и пречистих.

Облякох я

със нежноцветни думи,

със звезден прах

косите позлатих.

Душа и подарих,

за да е жива.

Усмивка нарисувах

с весел щрих.

И стана тя -

омайница и фея,

по-истинска

от болката - любов.

Усмихва ме

и кара ме да пея,

песните й нежни,

с БЛАГОСЛОВ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...