Ена (Елена Гоцева) Ена (Елена Гоцева)
19 500
18 oct 2008, 9:44

Благословена

  Poesía
982 0 25



Благословена
Бавно, бавно се прокрадватиха, споменна, нощта...Тъжни сенки избледняват...Пак усещам топлинка -две ръчички в мойте длани,десет пръстчета дъга,неумело се протягат,гукат, търсят и сумтят.Две крачета пак избухватв оня пухкав, пърхащ смях...Грейват с две трапчинки бузкии потъвам цяла в тях...Пак прегръщам премалялатази искрица живот...
В щастието онемявам...

О, благословена нощ!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • lori_bebeto (Дива Самодива)
    lori_bebeto (Дива Самодива)
    Найстина си благословена мила браво много хубав стих
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Посестрима си със финеса!
    Душа тъй нежна-поетеса!
    Написаво като в евангелие:
    Троянката я пази ангел!

    Браво ти! Зем.
  • Вирго99 (Ася Толедо)
    Вирго99 (Ася Толедо)
    "Пак прегръщам премаляла
    тази искрица живот...


    В щастието онемявам..."
    Много нежен стих,Ена!Прекрасен!!!
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    И аз ви благодаря, приятели! От сърце! Да знаете колко ме радвате с присъствието си тук!!!
    Прегръщам ви!
  • ruba (Руми Бакърджиева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    Това е най-великото преживяване на света! А ти си го претворила в стих, който прочетох направо на един дъх. Хареса ми. Зареди ме с много нежност! Благодаря!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0