18.10.2008 г., 9:44

Благословена

979 0 25



Благословена
Бавно, бавно се прокрадватиха, споменна, нощта...Тъжни сенки избледняват...Пак усещам топлинка -две ръчички в мойте длани,десет пръстчета дъга,неумело се протягат,гукат, търсят и сумтят.Две крачета пак избухватв оня пухкав, пърхащ смях...Грейват с две трапчинки бузкии потъвам цяла в тях...Пак прегръщам премалялатази искрица живот...
В щастието онемявам...

О, благословена нощ!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Найстина си благословена мила браво много хубав стих
  • Посестрима си със финеса!
    Душа тъй нежна-поетеса!
    Написаво като в евангелие:
    Троянката я пази ангел!

    Браво ти! Зем.
  • "Пак прегръщам премаляла
    тази искрица живот...


    В щастието онемявам..."
    Много нежен стих,Ена!Прекрасен!!!
  • И аз ви благодаря, приятели! От сърце! Да знаете колко ме радвате с присъствието си тук!!!
    Прегръщам ви!
  • Това е най-великото преживяване на света! А ти си го претворила в стих, който прочетох направо на един дъх. Хареса ми. Зареди ме с много нежност! Благодаря!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...