Благословена
Благословена
Бавно, бавно се прокрадватиха, споменна, нощта...Тъжни сенки избледняват...Пак усещам топлинка -две ръчички в мойте длани,десет пръстчета дъга,неумело се протягат,гукат, търсят и сумтят.Две крачета пак избухватв оня пухкав, пърхащ смях...Грейват с две трапчинки бузкии потъвам цяла в тях...Пак прегръщам премалялатази искрица живот...
В щастието онемявам...
О, благословена нощ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
