18.10.2008 г., 9:44

Благословена

976 0 25



Благословена
Бавно, бавно се прокрадватиха, споменна, нощта...Тъжни сенки избледняват...Пак усещам топлинка -две ръчички в мойте длани,десет пръстчета дъга,неумело се протягат,гукат, търсят и сумтят.Две крачета пак избухватв оня пухкав, пърхащ смях...Грейват с две трапчинки бузкии потъвам цяла в тях...Пак прегръщам премалялатази искрица живот...
В щастието онемявам...

О, благословена нощ!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Найстина си благословена мила браво много хубав стих
  • Посестрима си със финеса!
    Душа тъй нежна-поетеса!
    Написаво като в евангелие:
    Троянката я пази ангел!

    Браво ти! Зем.
  • "Пак прегръщам премаляла
    тази искрица живот...


    В щастието онемявам..."
    Много нежен стих,Ена!Прекрасен!!!
  • И аз ви благодаря, приятели! От сърце! Да знаете колко ме радвате с присъствието си тук!!!
    Прегръщам ви!
  • Това е най-великото преживяване на света! А ти си го претворила в стих, който прочетох направо на един дъх. Хареса ми. Зареди ме с много нежност! Благодаря!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...