20 dic 2005, 20:39

Блажена смърт!!!

  Poesía
1.3K 0 4

Насред

тъмнината,мълчалива седях...

Плаках,унивах,заспивах...

И пак светлина във тунел видях,

намирах си пътя...умирах!

Но бял Бе деня и зима пълзеше,

В сърцето усещах студът.

И черен гарван над мене кръжеше,

разцепваше с крясък ледът.

Но Само край на пътя ми земен...

посрещаше,мрачен денят.

Отлитах свободна във рая небесен,

на смъртта...Щастлив бе мигът!

И край бе този ден...И начало...

Забравих за всичката злоба.

И страх не ме бе,и не беше печално...

Чувствах се докосната от Бога!

                                                                                     Одебелените думи се четът последователно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много ми харесва играта с думичките. БРАВО
  • Странно,но когато го побликувах одебелих и други думи които сега са излязли в нормален шрифт и смисъла се губи...
    "насред светлина умирах!" "Бе зима.В сърцето кръжеше ледът!" "Само рая на смъртта бе начало..." "Чувствах Бога!"

    Извинете...просто явно не е излязло както трябва
  • Интересна идея!
  • Хубаво е

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...