27 ago 2023, 18:45

Блато

  Poesía
314 2 1

БЛАТО

 

Като черни калугери над вечерните угари

ято врани кръжи.

Бог ли плю на петите ни? Пъплят облаци спитени –

сякаш мъкнат торба със лъжи.

 

Вятър свърне ли, хвърля ни към горите посърнали.

От дърветата лъха на клей.

А гнездото разнищено се търкаля в стърнището –

калимавка на протойерей.

 

Може би са се сбъркали окъснелите щъркели –

тежки клюнове тракат на сняг.

Как е сиво и тягостно да летиш все към Лагос, но

да достигаш до блатото пак.

 

За какво да се лъжем ли? Дъх от хлябове ръжени –

откъм хълмите мракът пълзи.

Страшно блато. И весело. Анатемосано. Афоресано.

Но е песенно чак до сълзи.

 

Като черни калугери над вечерните угари

ято врани кръжи.

Вместо рог – над главите ни, вдън блатата натикани,

Господ сипе торбата с лъжи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...