БЛАТО

Като черни калугери над вечерните угари

ято врани кръжи.

Бог ли плю на петите ни? Пъплят облаци спитени –

сякаш мъкнат торба със лъжи.

Вятър свърне ли, хвърля ни към горите посърнали.

От дърветата лъха на клей.

А гнездото разнищено се търкаля в стърнището –

калимавка на протойерей.

Може би са се сбъркали окъснелите щъркели –

тежки клюнове тракат на сняг.

Как е сиво и тягостно да летиш все към Лагос, но

да достигаш до блатото пак.

За какво да се лъжем ли? Дъх от хлябове ръжени –

откъм хълмите мракът пълзи.

Страшно блато. И весело. Анатемосано. Афоресано.

Но е песенно чак до сълзи.

Като черни калугери над вечерните угари

ято врани кръжи.

Вместо рог – над главите ни, вдън блатата натикани,

Господ сипе торбата с лъжи.