Бленувам те с любов в сезоните...
Бленувам те с любов в сезоните
аз като маг, като дете.
Препускат жарко вихрогоните
и поривът от страст расте,
мечтаното венец плете.
О, есента без жал от клоните
пак пъстър листопад краде.
Отвъд мехура на изгодите
с душата си бленувам те.
Изменчиви са модите.
Без постоянство - накъде?
Покълват семена в утробите...
Не ще ги нищо спре, не ще.
В лазура топъл на просторите
най- слънчево бленувам те.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
" Но то какво е