30 нояб. 2025 г., 13:03

Бленувам те с любов в сезоните...

159 1 3

Бленувам те с любов в сезоните

аз като маг, като дете.

Препускат жарко вихрогоните

и поривът от страст расте,

мечтаното венец плете.

 

О, есента без жал от клоните

пак пъстър листопад краде.

Отвъд мехура на изгодите

с душата си бленувам те.

 

Изменчиви са модите.

Без постоянство - накъде?

Покълват семена в утробите...

Не ще ги нищо спре, не ще.

В лазура топъл на просторите

най- слънчево бленувам те.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...