Бленувам те с любов в сезоните...
Бленувам те с любов в сезоните
аз като маг, като дете.
Препускат жарко вихрогоните
и поривът от страст расте,
мечтаното венец плете.
О, есента без жал от клоните
пак пъстър листопад краде.
Отвъд мехура на изгодите
с душата си бленувам те.
Изменчиви са модите.
Без постоянство - накъде?
Покълват семена в утробите...
Не ще ги нищо спре, не ще.
В лазура топъл на просторите
най- слънчево бленувам те.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
" Но то какво е
