Кой ще ми прости, че го обичам?
Че значи твърде много той за мен?
Рано сутрин. Тихо се обличам,
за да спи той необезпокоен.
Шест часа. След малко слънце ще изгрее.
Сама прекосявам целия град.
Да го моля, дори и не смея,
да ми каже: "Красива си" за последен път.
Той заспа. Гледам косите му тъмни
и устните, преди миг върху мене блестяли,
по-искрящи от всичките перуки лунни,
неповторими след хилядни квартали. ...