Фиба
Кой ще ми прости, че го обичам?
Че значи твърде много той за мен?
Рано сутрин. Тихо се обличам,
за да спи той необезпокоен.
Шест часа. След малко слънце ще изгрее.
Сама прекосявам целия град.
Да го моля, дори и не смея,
да ми каже: "Красива си" за последен път.
Той заспа. Гледам косите му тъмни
и устните, преди миг върху мене блестяли,
по-искрящи от всичките перуки лунни,
неповторими след хилядни квартали.
Те не са мои. Отдавна има ги друга.
Аз просто понякога за малко ги крада.
Изневерява на нея, но аз се чувствам излъгана,
но без него изглежда ми черен света.
Знам, че скоро ще дойде и този момент -
блестящите устни ще ме разкъсат,
когато отронят със глас студен,
че да ме целуват е твърде късно.
Той е просто искрица във моите дни
и затова отсега се проклинам,
че щом го видя - в мене лудост гори
и догаря в сълзи, щом ме отмине.
Как ще си простя, че толкова се влюбих
в тези устни, в усмивката, в гласа?
Веднъж една фиба в дома му изгубих.
Успях да му оставя само това.
08.03.2003г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
