Rois (Събина Брайчева)
481 952
Jun 6, 2008, 7:50 AM  

Фиба 

  Poetry
641 0 4

Кой ще ми прости, че го обичам?
Че значи твърде много той за мен?
Рано сутрин. Тихо се обличам,
за да спи той необезпокоен.

 

Шест часа. След малко слънце ще изгрее.
Сама прекосявам целия град.
Да го моля, дори и не смея,
да ми каже: "Красива си" за последен път.

 

Той заспа. Гледам косите му тъмни
и устните, преди миг върху мене блестяли,
по-искрящи от всичките перуки лунни,
неповторими след хилядни квартали.

 

Те не са мои. Отдавна има ги друга.
Аз просто понякога за малко ги крада.
Изневерява на нея, но аз се чувствам излъгана,
но без него изглежда ми черен света.

 

Знам, че скоро ще дойде и този момент -
блестящите устни ще ме разкъсат,
когато отронят със глас студен,
че да ме целуват е твърде късно.

 

Той е просто искрица във моите дни
и затова отсега се проклинам,
че щом го видя - в мене лудост гори
и догаря в сълзи, щом ме отмине.

 

Как ще си простя, че толкова се влюбих
в тези устни, в усмивката, в гласа?
Веднъж една фиба в дома му изгубих.
Успях да му оставя само това.


08.03.2003г.
гр. Сопот

 

 

 

© Събина Брайчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз дори и това не успях да оставя....
  • 'Те не са мои. Отдавна има ги друга.
    Аз просто понякога за малко ги крада.'

    ^ прекрасно си го казала, просто, ясно, вярно.
    а понякога една фиба стига. за да разпали спомени, да разпали кавги, да запази мистерията.

    и аз оставих една фиба някому. една фиба стига.
  • Абе я го остави да спи.Хубав стих-поздрави!!!
  • Много тъжен стих, но въпреки това е хубав!!!Поздрав!!!
Random works
: ??:??