21 dic 2006, 5:50

Blicken

Poesía

1K 0 3

„Я помню чудное мгновение...” А.С.Пушкин

Понякога е много трудно

да хванеш вярната посока.

Мори те, мачка те живота –

звучиш като фалшива нота.

Понякога си в черна яма.

Очите – вперени нагоре,

безпомощно зоват безкрая.

И страшно е далече Рая.

Но има мигове, когато

Щом зърна аз лице познато

златен лъч света огрява,

сърцето ми за обич сгрява!

9.07.2001г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Kasiopeja (Селин)

Супер ,Бобчо!Страхотен си!

2009-06-02T20:42:01+03:00
BloodyKisses (Луна Пълнолунова)

А това стихотоворение на Пушкин ли те е вдъхновило? То между другото е мн красиво Мн добре си се справил харесва ми това, което се е получило и много е вярно написаното 6+

2007-12-18T19:45:55+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Така е понякога!!!
Поздрави

2006-12-21T08:32:40+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9