21 dic 2006, 5:50

Blicken

Poesía

999 0 3

„Я помню чудное мгновение...” А.С.Пушкин

Понякога е много трудно

да хванеш вярната посока.

Мори те, мачка те живота –

звучиш като фалшива нота.

Понякога си в черна яма.

Очите – вперени нагоре,

безпомощно зоват безкрая.

И страшно е далече Рая.

Но има мигове, когато

Щом зърна аз лице познато

златен лъч света огрява,

сърцето ми за обич сгрява!

9.07.2001г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Kasiopeja (Селин)

Супер ,Бобчо!Страхотен си!

2009-06-02T20:42:01+03:00
BloodyKisses (Луна Пълнолунова)

А това стихотоворение на Пушкин ли те е вдъхновило? То между другото е мн красиво Мн добре си се справил харесва ми това, което се е получило и много е вярно написаното 6+

2007-12-18T19:45:55+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Така е понякога!!!
Поздрави

2006-12-21T08:32:40+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0