21 dic 2006, 5:50

Blicken

Poesía

998 0 3

„Я помню чудное мгновение...” А.С.Пушкин

Понякога е много трудно

да хванеш вярната посока.

Мори те, мачка те живота –

звучиш като фалшива нота.

Понякога си в черна яма.

Очите – вперени нагоре,

безпомощно зоват безкрая.

И страшно е далече Рая.

Но има мигове, когато

Щом зърна аз лице познато

златен лъч света огрява,

сърцето ми за обич сгрява!

9.07.2001г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Kasiopeja (Селин)

Супер ,Бобчо!Страхотен си!

2009-06-02T20:42:01+03:00
BloodyKisses (Луна Пълнолунова)

А това стихотоворение на Пушкин ли те е вдъхновило? То между другото е мн красиво Мн добре си се справил харесва ми това, което се е получило и много е вярно написаното 6+

2007-12-18T19:45:55+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Така е понякога!!!
Поздрави

2006-12-21T08:32:40+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0