21.12.2006 г., 5:50

Blicken

1K 0 3

„Я помню чудное мгновение...” А.С.Пушкин

 

        Понякога е много трудно

        да хванеш вярната посока.

Мори те, мачка те живота –

звучиш като фалшива нота.

 

        Понякога си в черна яма.

        Очите – вперени нагоре,

безпомощно зоват безкрая.

И страшно е далече Рая.

 

        Но има мигове, когато

        Щом  зърна аз лице познато

златен лъч света огрява,

сърцето ми за обич сгрява!

 

                                       9.07.2001г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Супер ,Бобчо!Страхотен си!
  • А това стихотоворение на Пушкин ли те е вдъхновило? То между другото е мн красиво Мн добре си се справил харесва ми това, което се е получило и много е вярно написаното 6+
  • Така е понякога!!!
    Поздрави

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...