Dec 21, 2006, 5:50 AM

Blicken

  Poetry
1K 0 3

„Я помню чудное мгновение...” А.С.Пушкин

 

        Понякога е много трудно

        да хванеш вярната посока.

Мори те, мачка те живота –

звучиш като фалшива нота.

 

        Понякога си в черна яма.

        Очите – вперени нагоре,

безпомощно зоват безкрая.

И страшно е далече Рая.

 

        Но има мигове, когато

        Щом  зърна аз лице познато

златен лъч света огрява,

сърцето ми за обич сгрява!

 

                                       9.07.2001г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Супер ,Бобчо!Страхотен си!
  • А това стихотоворение на Пушкин ли те е вдъхновило? То между другото е мн красиво Мн добре си се справил харесва ми това, което се е получило и много е вярно написаното 6+
  • Така е понякога!!!
    Поздрави

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...