21 дек. 2006 г., 05:50

Blicken

1K 0 3

„Я помню чудное мгновение...” А.С.Пушкин

 

        Понякога е много трудно

        да хванеш вярната посока.

Мори те, мачка те живота –

звучиш като фалшива нота.

 

        Понякога си в черна яма.

        Очите – вперени нагоре,

безпомощно зоват безкрая.

И страшно е далече Рая.

 

        Но има мигове, когато

        Щом  зърна аз лице познато

златен лъч света огрява,

сърцето ми за обич сгрява!

 

                                       9.07.2001г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер ,Бобчо!Страхотен си!
  • А това стихотоворение на Пушкин ли те е вдъхновило? То между другото е мн красиво Мн добре си се справил харесва ми това, което се е получило и много е вярно написаното 6+
  • Така е понякога!!!
    Поздрави

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...