21 дек. 2006 г., 05:50

Blicken

1K 0 3

„Я помню чудное мгновение...” А.С.Пушкин

 

        Понякога е много трудно

        да хванеш вярната посока.

Мори те, мачка те живота –

звучиш като фалшива нота.

 

        Понякога си в черна яма.

        Очите – вперени нагоре,

безпомощно зоват безкрая.

И страшно е далече Рая.

 

        Но има мигове, когато

        Щом  зърна аз лице познато

златен лъч света огрява,

сърцето ми за обич сгрява!

 

                                       9.07.2001г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер ,Бобчо!Страхотен си!
  • А това стихотоворение на Пушкин ли те е вдъхновило? То между другото е мн красиво Мн добре си се справил харесва ми това, което се е получило и много е вярно написаното 6+
  • Така е понякога!!!
    Поздрави

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...