20 abr 2021, 8:37

Близо и далеч 

  Poesía » Otra
392 0 11

В прозореца остана тишината.

Пак цигара, чаша вино, стар рефрен.

Прегърна ме отново самотата.

Колко близко и далече си от мен...

© Красимир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Опитах се да намеря подходяща дума, водена от коментара на Роси. Но това си е твое усещане и ти решаваш как да го представиш.
  • Благодаря, Блу Реално видях отражението си в прозореца, което потвърди тишината и самотата....
    Оф, налага се в един и същи коментар да отговоря и на Роси.
    Когато видях отражениято си в прозореца, в мен се счупи тишината - възроптах и за да се успокоя написах куплета, излях си душата, любовта и мъката...
    След този изблик, вече пишейки и изразходвайки енергията - пак остана тишината на това, което е
  • В прозореца се спусна тишината
  • За мен не е подходящо счупи. Все едно се е нарушила нейната цялост. Мое мнение. 🙂
  • И на мен ми харесва.
  • Благодаря Роси! Имаше и вариант "В прозореца се счупи тишината"
  • Какво е тишината? Всеки я разбира различно. Тук ми харесва връзката ѝ с "цигара", "вино" и "стар рефрен".
  • Благодаря, Роси
    Ще се радвам да споделиш повече - какво ти хареса?
  • Хареса ми!
  • Благодаря, Деа
  • Малко думи а колко много казват...
Propuestas
: ??:??