Apr 20, 2021, 8:37 AM

Близо и далеч

  Poetry » Other
729 0 11

В прозореца остана тишината.

Пак цигара, чаша вино, стар рефрен.

Прегърна ме отново самотата.

Колко близко и далече си от мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир All rights reserved.

Comments

Comments

  • Опитах се да намеря подходяща дума, водена от коментара на Роси. Но това си е твое усещане и ти решаваш как да го представиш.
  • Благодаря, Блу Реално видях отражението си в прозореца, което потвърди тишината и самотата....
    Оф, налага се в един и същи коментар да отговоря и на Роси.
    Когато видях отражениято си в прозореца, в мен се счупи тишината - възроптах и за да се успокоя написах куплета, излях си душата, любовта и мъката...
    След този изблик, вече пишейки и изразходвайки енергията - пак остана тишината на това, което е
  • В прозореца се спусна тишината
  • За мен не е подходящо счупи. Все едно се е нарушила нейната цялост. Мое мнение. 🙂
  • И на мен ми харесва.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...