20.04.2021 г., 8:37

Близо и далеч

731 0 11

В прозореца остана тишината.

Пак цигара, чаша вино, стар рефрен.

Прегърна ме отново самотата.

Колко близко и далече си от мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Опитах се да намеря подходяща дума, водена от коментара на Роси. Но това си е твое усещане и ти решаваш как да го представиш.
  • Благодаря, Блу Реално видях отражението си в прозореца, което потвърди тишината и самотата....
    Оф, налага се в един и същи коментар да отговоря и на Роси.
    Когато видях отражениято си в прозореца, в мен се счупи тишината - възроптах и за да се успокоя написах куплета, излях си душата, любовта и мъката...
    След този изблик, вече пишейки и изразходвайки енергията - пак остана тишината на това, което е
  • В прозореца се спусна тишината
  • За мен не е подходящо счупи. Все едно се е нарушила нейната цялост. Мое мнение. 🙂
  • И на мен ми харесва.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...