ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka (Ангелина Петкова)
2 100
11 ene 2009, 16:35

Близост

1K 0 4

 

Толкова километри...

 

Сякаш са безкрайно дълги...

И трудно нещо може да ги разруши...

 

 

 

 

Остават цели даже след замръзване...

Не се страхуват и от пламъци дори.

 

 

 

Винаги са заедно, макар и  разделени,

посоката събира ги в едно.

 

И преминават заедно през предели,

преоткриват нови приказни места.

 

 

 

После връщат се обратно,

изморени са от дългия им път.

 

Релси...

и над тях е влакът.

А в купето двама са на кръстопът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0