11 ene 2009, 16:35

Близост

1.1K 0 4

 

Толкова километри...

 

Сякаш са безкрайно дълги...

И трудно нещо може да ги разруши...

 

 

 

 

Остават цели даже след замръзване...

Не се страхуват и от пламъци дори.

 

 

 

Винаги са заедно, макар и  разделени,

посоката събира ги в едно.

 

И преминават заедно през предели,

преоткриват нови приказни места.

 

 

 

После връщат се обратно,

изморени са от дългия им път.

 

Релси...

и над тях е влакът.

А в купето двама са на кръстопът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...