Толкова километри...
Сякаш са безкрайно дълги...
И трудно нещо може да ги разруши...
Остават цели даже след замръзване...
Не се страхуват и от пламъци дори.
Винаги са заедно, макар и разделени,
посоката събира ги в едно.
И преминават заедно през предели,
преоткриват нови приказни места.
После връщат се обратно,
изморени са от дългия им път.
Релси...
и над тях е влакът.
А в купето двама са на кръстопът...
© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados