Толкова километри...
Сякаш са безкрайно дълги...
И трудно нещо може да ги разруши...
Остават цели даже след замръзване...
Не се страхуват и от пламъци дори.
Винаги са заедно, макар и разделени,
посоката събира ги в едно.
И преминават заедно през предели,
преоткриват нови приказни места.
После връщат се обратно,
изморени са от дългия им път.
Релси...
и над тях е влакът.
А в купето двама са на кръстопът...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
