Толкова километри...
Сякаш са безкрайно дълги...
И трудно нещо може да ги разруши...
Остават цели даже след замръзване...
Не се страхуват и от пламъци дори.
Винаги са заедно, макар и разделени,
посоката събира ги в едно.
И преминават заедно през предели,
преоткриват нови приказни места.
После връщат се обратно,
изморени са от дългия им път.
Релси...
и над тях е влакът.
А в купето двама са на кръстопът...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
