10 oct 2012, 1:36

Близък

  Poesía
896 0 0

Страх? Болка? И тъга...?!

Не! Просто ревност и лице, обвито във съмнения...

Дали нормален бил съм, а защо нормалните пък да са те?

Една е истината, но е пръсната в хиляди изречения...

 

Да ти разкажа аз себе си? Добре!

Попитай ме! Не знам какво те интересува...

Завоалирано ще ти го кажа, за да разбера 

дали сърцето ти или пък разумът ме чува...

 

Когато няма със кого да споделиш...

И важното, и дребното,

дори с усмивка да го поздравиш - си изоставен и нещастен...

Във самотата всеки преоткрива себе си и най-добре 

разбира, че по-малко ще боли, когато той е безстрастен...

 

Защо и трябва ли да бъда скрит от тях?

И докога подтискайки емоции и чувства ще се взирам...

Дори нощта уплаши се,  когато ù разказаха и запознаха я със мен...

Не с глупави рисунки, а със спомени сърцето ще си татуирам...

 

Невидим странник, лик прикрит...

Със пламъци в очите своя образ ти скицирам...

Издигнал около себе си стени,

за хората, които са до мене, аз прозирам...

 

И нека смело си призная! Да! 

Те наранявали са ме и аз съм ги ранявал

 – постъпки, правещи ме низък!

Човек се ражда и умира сам,

но през останалото време търси своя близък... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Съби Седник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...