15 jul 2010, 14:52

Блудница

  Poesía
862 0 7

Зрими са само

    твойте блага,

аз съм незрима

 в ума си.


Криеш в сърце си

   тежка лъжа -

лъжеш с нея ти 

       всеки.


Като дете в

     море от лъжи,

сред океан от 

         надежди...


Плуваш в живота

    си груб и фалшив,

ровиш във чуждите 

          грешки.


За мен си - загубена,

        прозирна душа,

с безмислие - пълен

             светът ти.


Прашна и блудна

  прозаична жена...

     увяхнало

       юлско цвете!

        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...