Зрими са само
твойте блага,
аз съм незрима
в ума си.
Криеш в сърце си
тежка лъжа -
лъжеш с нея ти
всеки.
Като дете в
море от лъжи,
сред океан от
надежди...
Плуваш в живота
си груб и фалшив,
ровиш във чуждите
грешки.
За мен си - загубена,
прозирна душа,
с безмислие - пълен
светът ти.
Прашна и блудна
прозаична жена...
увяхнало
юлско цвете!
© Искра Радева Николова Всички права запазени