7 jul 2019, 19:12

Блуждаещ огън

  Poesía » Otra
2.3K 20 34

В онази нощ, беззвездна и безлунна,

един блуждаещ огън ме плени,

със синия си пламък ме целуна

и каза ми: – Ела, след мен тръгни!

Ще ти даря съкровища безценни

и още днес, преди да зазори,

ще стигнем до земи благословени,

където вечно щастие цари.

 

Последвах го, покорна до забрава

но ненадейно, като на игра,

изчезна огънят и ме остави

сред тъмна омагьосана гора.

И оттогава все из нея скитам,

сред живи сенки, като мен сами,

и не намирам ни имане скрито,

ни път към най-щастливите земи.

 

С тъмата си гората ме обгърна

и неусетно, без да зная как,

сама в блуждаещ огън се превърнах –

син пламък насред непрогледен мрак.

Ела, последвай ме, тръгни след мене!

Повярвай ми, преди да зазори

ще стигнем до земи благословени,

където вечно щастие цари!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jereena Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...