7 jul 2019, 19:12

Блуждаещ огън

  Poesía » Otra
2.3K 20 34

В онази нощ, беззвездна и безлунна,

един блуждаещ огън ме плени,

със синия си пламък ме целуна

и каза ми: – Ела, след мен тръгни!

Ще ти даря съкровища безценни

и още днес, преди да зазори,

ще стигнем до земи благословени,

където вечно щастие цари.

 

Последвах го, покорна до забрава

но ненадейно, като на игра,

изчезна огънят и ме остави

сред тъмна омагьосана гора.

И оттогава все из нея скитам,

сред живи сенки, като мен сами,

и не намирам ни имане скрито,

ни път към най-щастливите земи.

 

С тъмата си гората ме обгърна

и неусетно, без да зная как,

сама в блуждаещ огън се превърнах –

син пламък насред непрогледен мрак.

Ела, последвай ме, тръгни след мене!

Повярвай ми, преди да зазори

ще стигнем до земи благословени,

където вечно щастие цари!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jereena Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...