Джерина (Jereena)
40 249
7.07.2019 г., 19:12 ч.

Блуждаещ огън 

  Поезия » Друга
1696 19 32

В онази нощ, беззвездна и безлунна,

един блуждаещ огън ме плени,

със синия си пламък ме целуна

и каза ми: – Ела, след мен тръгни!

Ще ти даря съкровища безценни

и още днес, преди да зазори,

ще стигнем до земи благословени,

където вечно щастие цари.

 

Последвах го, покорна до забрава

но ненадейно, като на игра,

изчезна огънят и ме остави

сред тъмна омагьосана гора.

И оттогава все из нея скитам,

сред живи сенки, като мен сами,

и не намирам ни имане скрито,

ни път към най-щастливите земи.

 

С тъмата си гората ме обгърна

и неусетно, без да зная как,

сама в блуждаещ огън се превърнах –

син пламък насред непрогледен мрак.

Ела, последвай ме, тръгни след мене!

Повярвай ми, преди да зазори

ще стигнем до земи благословени,

където вечно щастие цари!

© Jereena Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А аз ще се радвам да започнеш да публикуваш отново.
  • Наде, толкова се радвам да те видя в моето кътче! Благодаря ти!
  • Разкош!
  • Майсторе, стреличката, която пуснах, като отговарях на Милена, не беше насочена към теб. Имаше тогава едни подмолни брожения, които ме засегнаха. Опитвам се да ги забравя, но очевидно не ми се получава Би било шизофренно да ти благодаря (както се вижда в коментарите по-долу), а след време да те виня, нали?

    Най-сърдечна благодарност, palenka!
  • Много е хибаво!
  • Недобронамерени коментари няма. В думите ми няма нотки на упрек. Само асоциация на базата на тематични и сюжетни сходства с друга творба. Не бих дал за пример творба, към която имам упреци.
  • Благодаря, Валентина!
  • А, хубаво!
  • Благодаря, Милена! Радвам се на всеки добронамерен коментар за това мое стихотворение, защото то, горкото, беше наклеветено и преживя известни сътресения
  • Красота и любов!
  • Благодаря, Майсторе - за всичко!
  • Донякъде напомня ,,Гора,, на Евтим Евтимов. И в двете има изгубване в гора. Там (не) синее път. Тук синият огън е път към една илюзия, която лир. герой/иня/ не само послдва, но започва и да й служи. Хипнотизираният става хипнптизатор чрез магичната целувка на синьото пламъче (на словото).
    ,,При кого да отидем, Господи, само Ти имаш думи за вечен живот и ние повярвахме...", казва Св. Ап. Петър на Исус,
    А ти имаш думи за вечно щастие, Джерина. То вечен живот без щастие си е проклетия.
  • Благодаря за високата оценка, Албена!
  • Великолепен замисъл и майсторско изпълнение!
  • Трябва да си вярваме, Марко Благодаря!
  • Повярвай ми, преди да зазори
    ще стигнем до земи благословени,
    където вечно щастие цари!
    Вярвам ти, Джерина !
    Поздрави за творбата !
  • Благодаря за красноречивата употреба на пунктуационните знаци, Оксиморон
  • !!!((
  • Благодаря ти, Мария!
  • Огънят ти е истински, идеята - чудесна, изпълнението - прекрасно!
    Браво, Джерина!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Браво! Прочетох с удоволствие!
  • Прекрасно!
  • Страхотна идея и стихотворение. Понякога наистина не осъзнаваме как се превръщаме в нещо, което сме следвали, което сме търсили и накрая някой друг започва да ни следва, докато не остане в "онези другите" земи Поздрав!
  • Благодаря!
  • Прекрасен стих
  • Благодаря ви - за разбирането, за коментарите и за добавянето в Любими!
  • И с поезията си увличаш "неусетно, без да зная как"... Не си блуждаещ, но си огън
  • Добра хрумка!
  • И в магията на думите живее несподелена мистика...
  • Невероятно... Без думи съм...
  • Осъзнаването и порастването не винаги се случват по едно и също време... Преследване, следване, последване... Емоцията е това, което няма как да уловят точно думите, след прочита на стихотворението. Поздравявам те, Джерина.
Предложения
: ??:??