Блян

15 dic 2022, 16:17

Poesía

192 1 2

Капка любов диря в мразовития ден.

В този свят тесноок стене паднала в плен

на ламтящи езици, на бездънни гърла,

скрита от будни зеници, чезне в миазма, сама.

Ръцете ми стопля чаша димящо кафе

с прикрепеното листче с късметче - ЗА ТЕБ.

А на масата стара надраскал е някой слова:

„живот без любов, е просто скучна игра!“

Срещу мен се усмихва мил господин.

Запалил лулата, отпива от чашата с джин.

Зазвучава в простора нежен валс на Дега,

а от свода небесен, вали сняг в утринта.

Тихо някой пристъпва и ме буди с прегръдка...

После топлият дъх ме обгръща с милувка.

Ей, здравей пак, любов! Сънят отлетя!

Спокойно, мое сърце! Тя е с теб у дома!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.