Блян
Капка любов диря в мразовития ден.
В този свят тесноок стене паднала в плен
на ламтящи езици, на бездънни гърла,
скрита от будни зеници, чезне в миазма, сама.
Ръцете ми стопля чаша димящо кафе
с прикрепеното листче с късметче - ЗА ТЕБ.
А на масата стара надраскал е някой слова:
„живот без любов, е просто скучна игра!“
Срещу мен се усмихва мил господин.
Запалил лулата, отпива от чашата с джин.
Зазвучава в простора нежен валс на Дега,
а от свода небесен, вали сняг в утринта.
Тихо някой пристъпва и ме буди с прегръдка...
После топлият дъх ме обгръща с милувка.
Ей, здравей пак, любов! Сънят отлетя!
Спокойно, мое сърце! Тя е с теб у дома!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
