BeBeLove (Биби)
73 323
15 ago 2015, 19:57

Блян 

  Poesía » De amor
467 0 5

Защо си толкова далеч сега,

когато имам нужда от гласа ти?

Ти взе със себе си и моята нега,

и така жадуваните трепети.

 

Навярно луташ се самотен ти

по прашните, разбити улици.

И чакаш някой да те навести

с усмивка на лице и с намеци

 

за по-красиво и стабилно бъдеще

за нежност и за обич, за подкрепа.

И спираш се, оглеждаш се за още

от картините, рисувани с утеха.

 

А те насочват те в обратната посока

към моите ръце разперени

и хвърляш се разкаян – ах, че колко

е приятно във обятията стоплени.

 

Но събуждам се, обляна в топла пот.

Озъртам се наоколо, за да те намеря

и разбирам, че образа ти бил е плод

на въображението, с което не мога да се меря.

© Биби Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Точно такова го усещах, когато писах за него - далечно и недостижимо.. Поздрави и от мен!
  • Много е нежно и сякаш далечно това хубаво мечтание. Поздрави!
  • О, колко се радвам, когато някой открие себе си в стиховете ми! Много благодаря!
  • Направо ме разби! Все едно изля моето сърце! Браво авторе
Propuestas
: ??:??