Блян
Защо си толкова далеч сега,
когато имам нужда от гласа ти?
Ти взе със себе си и моята нега,
и така жадуваните трепети.
Навярно луташ се самотен ти
по прашните, разбити улици.
И чакаш някой да те навести
с усмивка на лице и с намеци
за по-красиво и стабилно бъдеще
за нежност и за обич, за подкрепа.
И спираш се, оглеждаш се за още
от картините, рисувани с утеха.
А те насочват те в обратната посока
към моите ръце разперени
и хвърляш се разкаян – ах, че колко
е приятно във обятията стоплени.
Но събуждам се, обляна в топла пот.
Озъртам се наоколо, за да те намеря
и разбирам, че образа ти бил е плод
на въображението, с което не мога да се меря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
