Защо си толкова далеч сега,
когато имам нужда от гласа ти?
Ти взе със себе си и моята нега,
и така жадуваните трепети.
Навярно луташ се самотен ти
по прашните, разбити улици.
И чакаш някой да те навести
с усмивка на лице и с намеци
за по-красиво и стабилно бъдеще
за нежност и за обич, за подкрепа.
И спираш се, оглеждаш се за още
от картините, рисувани с утеха. ...