Блян
Защо си толкова далеч сега,
когато имам нужда от гласа ти?
Ти взе със себе си и моята нега,
и така жадуваните трепети.
Навярно луташ се самотен ти
по прашните, разбити улици.
И чакаш някой да те навести
с усмивка на лице и с намеци
за по-красиво и стабилно бъдеще
за нежност и за обич, за подкрепа.
И спираш се, оглеждаш се за още
от картините, рисувани с утеха.
А те насочват те в обратната посока
към моите ръце разперени
и хвърляш се разкаян – ах, че колко
е приятно във обятията стоплени.
Но събуждам се, обляна в топла пот.
Озъртам се наоколо, за да те намеря
и разбирам, че образа ти бил е плод
на въображението, с което не мога да се меря.
© Биби All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Точно такова го усещах, когато писах за него - далечно и недостижимо.. Поздрави и от мен!
-
Много е нежно и сякаш далечно това хубаво мечтание. Поздрави!
-
О, колко се радвам, когато някой открие себе си в стиховете ми! Много благодаря!
-
Направо ме разби! Все едно изля моето сърце! Браво авторе
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
