31 may 2009, 10:22

Блясък

  Poesía » Otra
996 0 31

      Блясък

 

 

Изгубихме очи сред пусти буренаци...

приличен вой, блестящи алчни зъби.

Мирише на храна дори и любовта -

безлунна и безлика. Тя ще съди!

 

Сега ще търсим всички цветове

на боцкащите премълчани истини.

Единствено с очи, наместо с длани две

ще излекуваме желанията-непречистени.

 

Вървим през грозното пресъхнало поле

и искаме от някой да посочи края,

а инфантилното на малките ни студове

израства и подтичва тъй в страни от рая.

 

А някога... мечтаехме и сеехме цветя -

в градината ухаеше на рози и на  милост.

Сега ще счупим стомната така, че тя

да заблести над трънената  гнилост. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....