31 may 2009, 10:22

Блясък

  Poesía » Otra
995 0 31

      Блясък

 

 

Изгубихме очи сред пусти буренаци...

приличен вой, блестящи алчни зъби.

Мирише на храна дори и любовта -

безлунна и безлика. Тя ще съди!

 

Сега ще търсим всички цветове

на боцкащите премълчани истини.

Единствено с очи, наместо с длани две

ще излекуваме желанията-непречистени.

 

Вървим през грозното пресъхнало поле

и искаме от някой да посочи края,

а инфантилното на малките ни студове

израства и подтичва тъй в страни от рая.

 

А някога... мечтаехме и сеехме цветя -

в градината ухаеше на рози и на  милост.

Сега ще счупим стомната така, че тя

да заблести над трънената  гнилост. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...