May 31, 2009, 10:22 AM

Блясък

  Poetry » Other
993 0 31

      Блясък

 

 

Изгубихме очи сред пусти буренаци...

приличен вой, блестящи алчни зъби.

Мирише на храна дори и любовта -

безлунна и безлика. Тя ще съди!

 

Сега ще търсим всички цветове

на боцкащите премълчани истини.

Единствено с очи, наместо с длани две

ще излекуваме желанията-непречистени.

 

Вървим през грозното пресъхнало поле

и искаме от някой да посочи края,

а инфантилното на малките ни студове

израства и подтичва тъй в страни от рая.

 

А някога... мечтаехме и сеехме цветя -

в градината ухаеше на рози и на  милост.

Сега ще счупим стомната така, че тя

да заблести над трънената  гнилост. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...