May 31, 2009, 10:22 AM

Блясък 

  Poetry » Other
811 0 31

      Блясък

 

 

Изгубихме очи сред пусти буренаци...

приличен вой, блестящи алчни зъби.

Мирише на храна дори и любовта -

безлунна и безлика. Тя ще съди!

 

Сега ще търсим всички цветове

на боцкащите премълчани истини.

Единствено с очи, наместо с длани две

ще излекуваме желанията-непречистени.

 

Вървим през грозното пресъхнало поле

и искаме от някой да посочи края,

а инфантилното на малките ни студове

израства и подтичва тъй в страни от рая.

 

А някога... мечтаехме и сеехме цветя -

в градината ухаеше на рози и на  милост.

Сега ще счупим стомната така, че тя

да заблести над трънената  гнилост. 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??