Блясък
Блясък
Изгубихме очи сред пусти буренаци...
приличен вой, блестящи алчни зъби.
Мирише на храна дори и любовта -
безлунна и безлика. Тя ще съди!
Сега ще търсим всички цветове
на боцкащите премълчани истини.
Единствено с очи, наместо с длани две
ще излекуваме желанията-непречистени.
Вървим през грозното пресъхнало поле
и искаме от някой да посочи края,
а инфантилното на малките ни студове
израства и подтичва тъй в страни от рая.
А някога... мечтаехме и сеехме цветя -
в градината ухаеше на рози и на милост.
Сега ще счупим стомната така, че тя
да заблести над трънената гнилост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
разкошен стих,Светле!