21 nov 2006, 9:42

блясък,блясък,умря една звезда 

  Poesía
799 0 5
Блясък,блясък
с блясък пристига
отпътуващата нощна
пеперуда,
която с крясък дими
и с плясък пръска
огнени вълни.
Чакам я на брега
на мъгливото, шепнещо
море,
за да я уловя и откъсна
нейните пърхащи
криле.
Да ги окача
на кървавата
стена като спомен
от лотариен билет
купен от беден
каращ син
мотоциклет.
Контрольорът в
транспорта за рая
пак е зле настроен
а и зле облечен.
Обичам да го гледам
как се пържи в
слънчевите лъчи
изстреляни от хорски
мечти.
Казва”глоба давай
или за ада поемай”.
Хаотичен,безкомпромисен
и прям е бог,
за това предпочитам
да си направя с него
облог,
ще откъсна на пеперудата
крилата,
а той ще се спусне
на рая по перилата,
нека всички видят
какво си крие
под полата.
Пускам конете
да потичат на воля
внимателно претеглям
последното тегло
за рая съм тръгнал
опростил съм света,
свръх….много
сложих си сега,
хайде сбогом
загасих моята
звезда.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно...много ми харесва като цяла стихотворението,бая сложничко е,но е хубаво!
  • ясноо
  • Ми не съм прочела всичко, което си написал, ама може да се каже - да.
  • както правя непрекъснато ,нали
  • Абе не бързай много за рая Поздрав за стихотворението, харесва ми, че следиш идеята на написаното, а не се отдалечаваш непростимо много
Propuestas
: ??:??