21.11.2006 г., 9:42

блясък,блясък,умря една звезда

1.2K 0 5
Блясък,блясък
с блясък пристига
отпътуващата нощна
пеперуда,
която с крясък дими
и с плясък пръска
огнени вълни.
Чакам я на брега
на мъгливото, шепнещо
море,
за да я уловя и откъсна
нейните пърхащи
криле.
Да ги окача
на кървавата
стена като спомен
от лотариен билет
купен от беден
каращ син
мотоциклет.
Контрольорът в
транспорта за рая
пак е зле настроен
а и зле облечен.
Обичам да го гледам
как се пържи в
слънчевите лъчи
изстреляни от хорски
мечти.
Казва”глоба давай
или за ада поемай”.
Хаотичен,безкомпромисен
и прям е бог,
за това предпочитам
да си направя с него
облог,
ще откъсна на пеперудата
крилата,
а той ще се спусне
на рая по перилата,
нека всички видят
какво си крие
под полата.
Пускам конете
да потичат на воля
внимателно претеглям
последното тегло
за рая съм тръгнал
опростил съм света,
свръх….много
сложих си сега,
хайде сбогом
загасих моята
звезда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно...много ми харесва като цяла стихотворението,бая сложничко е,но е хубаво!
  • ясноо
  • Ми не съм прочела всичко, което си написал, ама може да се каже - да.
  • както правя непрекъснато ,нали
  • Абе не бързай много за рая Поздрав за стихотворението, харесва ми, че следиш идеята на написаното, а не се отдалечаваш непростимо много

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...