Пенчо стар ерген, със мустаци подмладен,
гладен сутринта, пред бирария се спря.
Всеки божи ден тук от манджи запленен,
клатеше глава и закусваше чорба.
Днес от глад сломен, той поръча боб чорба.
Сложи много сол, със лъжицата оцет.
Чесън стар и лют, цяла шепа на зърна
чер пипер, нахут. Чушки огнени отпред.
Всички тез неща с биричка прокара.
Леко се засмя и крака подкара.
От света пленен, спря пред спирка стара,
сякаш прероден, автобус зачака. ...