Боб чорба
Пенчо стар ерген, със мустаци подмладен,
гладен сутринта, пред бирария се спря.
Всеки божи ден тук от манджи запленен,
клатеше глава и закусваше чорба.
Днес от глад сломен, той поръча боб чорба.
Сложи много сол, със лъжицата оцет.
Чесън стар и лют, цяла шепа на зърна
чер пипер, нахут. Чушки огнени отпред.
Всички тез неща с биричка прокара.
Леко се засмя и крака подкара.
От света пленен, спря пред спирка стара,
сякаш прероден, автобус зачака.
Рейсът приближи, щракнаха се две врати,
вътре сякаш ври, пълно със мъже жени.
Пенчо се провря и отвсякъде подпрян,
пътник се яви, баш в среда наврян.
След минута, две, нещо взе да му тежи
и корем го сви, целият подут бумти.
Бузи зачерви, риза бяла изпотѝ.
Нещо го подпря. "Май ще стане тук беля".
И сред хорски шум се разнесе сташно - бум.
Пенчо там се сви и от срам глава изви.
"Гума спукахме!" - шофьор се притесни.
Кратка тишина - нито говор, нито шум.
Аромат нечут всички обикóли.
Баба с чанта ахна, почна да се моли.
Дядо очилат очите ококоли.
Всеки бърза прозорци да отвори.
Пенчо, кат дете, със вина в душа,
тайно се закле, да не близва боб чорба.
© Хари Спасов All rights reserved.
