Той е най-различният мъж,
от всички най-различни по света.
Човекът, който застава пред мен като стена,
пази ме от най-лошите неща в живота.
Моят бодигард, за мен се бие с голи ръце,
че му вярвам и от него се нуждая,
му е достатъчно оръжие...
Той не се страхува за мен живота си да даде,
това е мъжът, който никога няма да ме предаде -
чувствам се в най-сигурните ръце, той до мен ли е
надалеч са и най-черните ми страхове.
След него се обръщат всички чужди жени,
но плътно до мен, без да се отделя, той върви.
Когато говорим се гледаме право очи в очи,
няма някой, който от него да ме раздели.
Ако съм ядосана, крещя на всички около мен,
нареждам, обвниявам и него за лошия ми ден,
а той не излиза от стаята, с колеги да изпие по бира,
остава до мен и да ме успокои, най-милите думи намира.
Бодигардът ми е най-симпатичният мъж, сериозен,
романтичен и понякога усмихнато-мистериозен.
Една красива загадка за мен,
без този човек не мога и ден.
В най-трудните ми моменти той остава плътно до мене,
намига ми и прошепва, че всичко, щом сме двама, ще мине.
Аз не съм известна личност в града... нито по света,
аз не плащам на бодигард никаква заплата,
бодигардът ми е мъжът, който виждам всеки път,
щом сутрин отворя очи... моят мъж, в който влюбена съм до уши...
© Диди Георгиева Todos los derechos reservados