Sep 25, 2007, 9:28 AM

Бодигард

  Poetry
1.2K 0 3
 

Той е най-различният мъж,

от всички най-различни по света.

Човекът, който застава пред мен като стена,

пази ме от най-лошите неща в живота.

Моят бодигард, за мен се бие с голи ръце,

че му вярвам и от него се нуждая,

му е достатъчно оръжие...

Той не се страхува за мен живота си да даде,

това е мъжът, който никога няма да ме предаде -

чувствам се в най-сигурните ръце, той до мен ли е

надалеч са и най-черните ми страхове.

След него се обръщат всички чужди жени,

но плътно до мен, без да се отделя, той върви.

Когато говорим се гледаме право очи в очи,

няма някой, който от него да ме раздели.

Ако  съм ядосана, крещя на всички около мен,

нареждам, обвниявам и  него за лошия ми ден,

а той не излиза от стаята, с колеги да изпие по бира,

остава до мен и да ме успокои, най-милите думи намира.

Бодигардът ми е най-симпатичният мъж, сериозен,

романтичен и понякога усмихнато-мистериозен.

Една красива загадка за мен,

без този човек не мога и ден.

В най-трудните ми моменти той остава плътно до мене,

намига ми и прошепва, че всичко, щом сме двама, ще мине.

Аз не съм известна личност в града... нито по света,

аз не плащам на бодигард никаква заплата,

бодигардът ми е мъжът, който виждам всеки път,

щом сутрин отворя очи... моят мъж, в който влюбена съм до уши...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...