25.09.2007 г., 9:28

Бодигард

1.2K 0 3
 

Той е най-различният мъж,

от всички най-различни по света.

Човекът, който застава пред мен като стена,

пази ме от най-лошите неща в живота.

Моят бодигард, за мен се бие с голи ръце,

че му вярвам и от него се нуждая,

му е достатъчно оръжие...

Той не се страхува за мен живота си да даде,

това е мъжът, който никога няма да ме предаде -

чувствам се в най-сигурните ръце, той до мен ли е

надалеч са и най-черните ми страхове.

След него се обръщат всички чужди жени,

но плътно до мен, без да се отделя, той върви.

Когато говорим се гледаме право очи в очи,

няма някой, който от него да ме раздели.

Ако  съм ядосана, крещя на всички около мен,

нареждам, обвниявам и  него за лошия ми ден,

а той не излиза от стаята, с колеги да изпие по бира,

остава до мен и да ме успокои, най-милите думи намира.

Бодигардът ми е най-симпатичният мъж, сериозен,

романтичен и понякога усмихнато-мистериозен.

Една красива загадка за мен,

без този човек не мога и ден.

В най-трудните ми моменти той остава плътно до мене,

намига ми и прошепва, че всичко, щом сме двама, ще мине.

Аз не съм известна личност в града... нито по света,

аз не плащам на бодигард никаква заплата,

бодигардът ми е мъжът, който виждам всеки път,

щом сутрин отворя очи... моят мъж, в който влюбена съм до уши...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...